24. Pine (Бял бор)

Чувството за вина! Ако имаше как да не го предаваме на следващото поколение, та децата
да пораснат, съзнавайки, че да направиш грешка не означава, че си "грешен" - тогава бихме
решили половината, а може би и още по-голяма част от човешките проблеми! Няма никаква полза
да се обвиняваме и самоосъжда-ме - това поражда единствено болка и чувство за малоценност По-
скоро трябва да осъзнаваме грешката като урок, а не да заплашваме с "божествени" възмездия; Бог
със сигурност има по-важни дела от това да наказва деца, които са направили някаква пакост.
Pine е незаменим лек за деца, които се самообвиняват, за да защитят другите, не излизат
напред, дори когато са прави, страхуват се да не ощетят хора или повредят предмети. Може би са
такива, защото често сме им казвали: "Видя ли какво направи! Падна и счупи стъпалата. Недей да
плачеш, защото ще те накарат да ги платиш със собствените си пари!" Може да сме искали по този
начин да направим нещата по-леки... а всъщност сме забъркали голяма каша!
Извинявайте, ако изпадам в подробности, но след като години наред съм провеждала
терапия, основаваща се на позитивната гледна точка и позитивните фрази, не мога да не подчертая
как възрастните подхвърлят отровни, язвителни забележки, които оставят незаличими следи в
съзнанието на децата. В годините на работа с деца чула толкова много и какви ли не упреци, като
например-"Не си пипай пишлето, защото Торбалан ще ти го отреже!" или "Ако правиш така, ще
разболееш майка си!" или "Ти си виновен за всичко! Вината винаги е твоя, всички го знаят!". И
детето мисли: "Божичко, какво съм направил - та аз съм опасен!", а после се появява съдбовният
въпрос: "Защо съм се родил?"
Други често използвани фрази са: "Ако не ядеш, ще ставаш все по-мъничък и по-мъничък и
накрая ще изчезнеш..." или "Знаеш ли колко деца умират от глад, а ти имаш толкова хляб, месо,
картофи..." Накратко, онова, което има значение, е нашето поведение спрямо греха или вината. Трябва
да осъзнаем това, защото физическите и психически проблеми, които произтичат от поведението
ни, са безкрайни: неразположение, главоболие, безсъние, чувство за малоценност, мазохизъм,
презрение към себе си... Смятам, че никой не се е спасил от необходимостта да взима Pine за дълъг
период от време.
Може би ще ви се стори пресилено да говорим за чувство за вина у децата, но трябва да
знаете, че сме засукали това чувство още с майчиното си мляко. От векове наред идваме на този
свят вече обвързани с вината от "първородния грях", а това оставя отпечатък в нашите енергии.
Моралът ни е принуждавал винаги да усещаме греха и злото по неправилен начин. С това не искам
да кажа, че всичко е позволено, а само, че има един различен начин на разбиране какво са доброто
и злото. Прочетете "Излекувай сам себе си" от Едуард Бах на страница... всъщност, прочетете
целия Бах, защото е прекрасен!
Трябва да се живее и разбере, че грешката е учител на живота. Ако твърде често не
успяваме да осъзнаем това, трябва да използваме Chestnut Bud. - да почерпим от досегашния си
опит, като го преработим отново. Да се чувстваме виновни е изключително вредно - особено за
едно дете.
Често съм чувала майки и учителки да сочат с пръст някой "подсъдим" на три- или
четиригодишна възраст: Ще кажа и на учителката ти какво си направил!"... "Как? Това не съм го
очаквала от теб! Ти си просто един гамен! Обещай ми, че вече никога няма да го правиш!" Какво
ли толкова страшно е направило това дете? А ние самите как се държим?
Истината е, че се се стараем да го накараме да се почувства малък - много малък и много
виновен, - без да си даваме сметка, че казаното от нас ще остави неизлечими белези в него. По-
късно ще се появяват все по-големи проблеми и комплекси, той ще се чувства винаги недостоен и
ще изживява като наказание всичко, което му се случи. Pine е полезен цвят, но трябва ние,
родителите, първи да го вземем, защото, ако сами не сме преодоляли това негативно състояние,
няма да можем да направим нищо за децата си. Pine се приема дълго време, защото е сигурно, че и
от дълго време имаме такова поведение.

Pine
Аз се отказвам от угризения и самообвинения.
Аз поемам отговорността за всичко, което правя.
Аз си прощавам за това, че преди съм се самообвинявал.
Аз съм давал винаги най-доброто от себе си.
Аз съм вече изцяло добър.
Аз се приемам и одобрявам такъв, какъвто съм.

Откъс от книгата на Б. Мацарела " Здрави и щастливи деца чрез терапията на д-р Бах с цветовете на растенията"