Едуард Бах е роден на 24.09.1886 г. близо до Бирмингам, Англия. От 1903 до 1906 г. той рабо­ти в предприятието на баща си за производс­тво на месинг. Той дълго се колебае между про­фесията на теолога и тази на лекаря. От 1906 г. учи медицина в университета в Бирмингам и впоследствие стажува в болницата на Юнивър­сити колидж в Лондон, където се дипломира през 1912 г.

Бах мечтае за една по-различна медицина, която да предложи по-прости и сигурни методи за лечение от традиционната. Той се отдава на болничната практика и поне в началото тя му се струва интересна. Вследствие обаче на голямата си чувствителност той бързо си дава сметка, че лекарската практика е механична и обезличаваща пациентите. Неговите колеги се съсредоточавали върху болестта, симптома и лечението му, но не обръщали никакво внимание на личността и емоционалните нужди на паци­ента. Още тогава Бах счита, че трябва да бъде лекуван болният, а не болестта му, защото всяко човешко същество е един отделен свят. Точно поради тази причина някои лекарства се оказвали полезни за един пациент и напълно безполезни за друг.

След завършване на образованието си той става асистент в отделението по бактерио­логия и имунология и се занимава с връзката между бактериите в човешкия чревен тракт и някои прояви на хроничните болести. Той успя­ва да култивира в лабораторията си различни бактериални колонии и да създаде ваксина, ко­ято инжектира на някои пациенти. Всички те се излекуват, изчезват дори и трудните за премахване артритни и ревматични болки. От този момент нататък Бах работи върху проб­лема за необходимите дози и интервалите за прилагането на ваксините.

През 1917 г. Вследствие на вече влошеното му здраве, Бах се разболява от злокачествен тумор на далака. След хирургическото отст­раняване на тумора прогнозата на лекарите е, че му остават само три месеца Живот. Въпре­ки отчаянието си, Бах успява да надмогне бо­лестта благодарение на силното си Желание да доведе опитите си докрай. Така той осъзна­ва, че една голяма любов, една страст и една цел представляват решаващи фактори в Живо­та на човека, пред които дори и смъртта губи силата си.

След излекуването си през 1918 г. Бах е наз­начен в Хомеопатичната болница в ЛОНДОН където се запознава с работата на Самуел Ханеман и остава поразен, че преди един век била открита връзка между хроничните болес­ти и чревните интоксикации. За разлика от Бах, Ханеман не лекува с бактерии, а с билки, расте­ния, мъхове, отрови и метали в минимални коли­чества. Бах е ентусиазиран, защото разбира, че ако обедини откритията на Ханеман със собствените си, би постигнал забележителни резултати.

Благодарение на хомеопатията Бах успява да изготви нови ваксини, които вече се приемат орално. Тези ваксини, наречени „нозоди" разре­шават успешно стотици случаи на хронични болести. Бах разделя нозодите на 7 основни групи, отговарящи на така наречените емоци­онални симптоми на пациентите, което му помага да открие връзката между различните бактериални групи и определени типове душев­ни нагласи. Така той започва да се пита дали случайно на всяка болест не съответства да­дено душевно състояние. Едуард Бах продължава нататък и се пита: „А какво, ако именно душевното състояние е причинителят на бо­лестта, а не обратно?"

Бах решава да задълбочи изучаване на психо­логическия аспект на болестите. По това вре­ме неговата гениалност става всепризната и той дори е наречен „втория Ханеман". Междув­ременно отваря лаборатория и офис за кон­султации за бедните. Той работи много и прави множество експерименти: търси причините за болестите в бактериите, в храненето и в психологическото поведение на пациентите.

Бах не е много удовлетворен от ваксините, тъй като едни хора се излекуват, а други - не, като при излекуваните симптомите понякога отново се връщат. Това го подтиква да търси нови лекове сред природата. Така той открива, че някои растения имат същите положителни ефекти, както бактериите и започва да изра­ботва ваксини от тях, които да заместят седемте групи бактерии.

От 1928 г. Бах се концентрира върху психи­ческите компоненти на болестите и открива, че всеки тип личност реагира по еднакъв или поне по много подобен начин на проявата на болестите. Той публикува труда Some New Remedies and Their Uses (Някои нови лекове и тяхната употреба). От 1930 г. той изоставя студиото и лабораторията си в Лондон и заед­но с асистентката си Нора Уикс продължава търсенето и приготвянето на първите девет, от т. н. „дванайсет лечителя". Приготвянето на есенциите става по метода на слънцето, при който се избягва проблема с поляризиране­то. Той описва откритията и философията си в книгата Heal Thyself (Излекувай себе си), коя­то остава основно произведение на неговия труд. Бившите му колеги започват да използ­ват цветните есенции при лечението на болни и го окуражават да продължи работата си.

Той открива 12 основни негативни състоя­ния, които трябва да бъдат балансирани: страх,  ужас, нерешителност, безразличие и апатия, съмнение и обезкуражаване, слабост, липса на доверие в себе си, нетърпение, прекален енту­сиазъм, самота, умствено самоизмъчване и нахалство.

През 1931 г. Бах открива останалите три лека от серията на „дванайсетте лечителя". Той вече е абсолютно убеден, че може да замести всичко, което е получил от бактериите с прос­тите есенции, извлечени от цветя. По това време публикува и книгата си The Twelve Healers and Other Remedies (Дванадесетте лечителя и други лекове), чието съдържание е било пред­шествано от Free Thyself (Освободи себе си).

На 43-годишна възраст за него започва нов Живот. Той се отдава на дълги разходки по гори и поляни в търсене на треви и цветя, които биха могли да му бъдат полезни. Естествено, че фитотерапията не е била новост, но Бах е убеден, че цветовете са много по-ефикасни от билките, защото притежават целия енергиен код на растенията. Те работят на едно по-фино и дълбоко ниво и променят негативното психо­логическо състояние на личността. Резулта­тите от лечението с неговите цветни есен­ции са много успешни, но все още липсва нещо: между пациентите, които изпитват еднаква негативна емоция, някои не реагират така доб­ре на един и същи лек. Така Бах си дава сметка, че негативните емоции имат различни нюанси: съществува страх от нещо конкретно, както и страх, който е неясен и необясним; съществува горда самота и самота, която е много изстрадана и т. н.

Бах продължава да търси нови цветя, които да лекуват всички варианти на душевните със­тояния. През 1935 г. цветните есенции вече са 38 на брой.

През 1936 г. Бах счита системата си за ле­чение за окончателно завършена и започва да я разпространява на различни конференции.

На 27.11.1936 г. Едуард Бах умира по време на сън.

Тридесет и осемте есенции на Бах произли­зат, както казва той „от цветя от по-висш порядък". Всяка от тях е представител на определено вътрешно поведение и като ката­лизатор възстановява всеки път блокирания контакт между душата и личността.

Откъс от „Цветята на Бах” Пати Аспен